Да си човек е най-големият дар: знаеш, че ти Си; съзнаваш съществуването си, чувстваш, общуваш, то е всичко. Ти си тук, на този свят, макар и вероятно да не знаеш причината. Но причина има - винаги. Живееш. По душа всички са различни, уникален си още от началото, та чак.. до края, та дори и след това. И през целия си живот следваш линия - твоята линия. Тя е твоята професия по душа. Дали ще си добър, дали ще си щедър, или алчен, жесток. Всеки прави този избор съзнателно или не и то се влияе от какви ли не фактори - семейство, среда, образование, възпитание; макар и минал през тежки изпитания, човек Може да направи всичко, дори и да се възпротиви на това, в което всичко останало иска да го превърне; именно, защото човекът е Човек, той Може - само да иска. А със желание всичко би било постижимо. Зависи по каква директриса ще поеме това желание. Желанието може да бъде и пагубно. Самият зародиш на идеята - генезис, той е най-опасното нещо, защото появи ли се, той има силата да промени всичко. Ето, че тук се намеси и силата. Значи, Човек е "Мога", човек е да искаш И да имаш силата да го направиш. Очевидно, в човекът са концентрирани всичи елементи на действието, с което можеш да съграждаш или да рушиш.
Душата на човек - виж, това е нещо неразгадаемо. Никога не можеш да знаеш какво е скрито там. То понякога е скрито дори от притежателя си. То е един неизчерпаем извор, от който можеш да пиеш, но и трябва да знаеш как да го "отключиш". Колкото и науки да се стремят да обяснят това нещо най-необяснимо, колкото и да се опитват да го вместват в своите рамки на рационалност, понеже за тях светът е основан рационално, та и Душата би трябвало да се подчинява на Науката. Да, но не. Тя е ирационална, точно защото е Душа. Или ако беше компютърен процесор, то ние никак не бихме могли да се наречем Човеци; по-скоро роботи. 
Професията по душа, избрана от всеки един от нас, я практикуваме цял живот. Хора има всякакви - амбициозни, жестокосърдечни, завистливи, благородни, неблагодарни, лоши, властолюбиви, има и бедняци - душевни. Има и професия Човек - тя е най-висшата. Но и тази, на която са посветили живота си много малко хора. В известен смисъл тя е най-илюзорната, защото всички граници на доброта са размити, това е нещо от съвсем различно измерение. В такъв един свят живеят тези хора. Те са далеч от задоволяането на тялото, те като че ли живеят заради другите и заради това чуждо щастие, което се трансформира като храна за душата. Това означава да прощаваш, да вярваш, да съчувстваш, да подкрепяш, да поставиш Другия над теб самия. Представете си какво място би било света, ако всеки правеше по едно добро дело другимо ежедневно. Да помагаме на нуждаещите се би помогнало и на нас самите. Това е стъпалото към един нов свят, който можем ние, хората, да съградим с разума, с който сме дарени. Вместо беззаконието, алчността, робството във всичките му форми, защото всичко това един ден ще унищожи света, свят, изграден като че ли върху злото. Но земята - тя ще роди и възроди Доброто. Човек може, може толкова много, а прави толкова малко...добро. Но всички правят толкова зло.
Приемаме света като една голяма джунгла - опасности дебнат отвсякъде, заключваме домовете си от страх. Страхът е посят в нас като отровно растение. Но изначалното добро е у всекиго, трябва ни само съзнание да си го отгледаме и да се превърнем в Хора. Като че ли най-трудната професия, но тя е и тъй високо заплатена. Ала не с пари, тези мизерни пари, към които се стремят толкова много хора; заплатата тук е Любов. Да обичаш другите, да знаеш, че това е взаимно. Звучи ли много илюзорно? Най-вероятно. Но всичко това е по нашите сили. 
Човек е да можеш, да искаш, да имаш силата да го направиш, и да обичаш; човек е Душа. А ти човек ли си? Или възнамеряваш да станеш? Какъв си и кой си - нека всеки да си отговори сам.

П.П.   Може би картините, които изникнаха в съзнанието ми при мисълта за един такъв свят, са прекалено идеалистични. Но ето що за човек съм аз. Вярвам, надявам се, мечтая. 
Спри да мислиш за себе си като за нещо вечно, ти си само миг от вечността. Човешкият живот надали ще продължи повече от стотина години. Тленността надвива. Но духовния завет остава за поколенията в бъдеще. И именно към това бъдеще трябва да е обърнат взора ни. Какво искаме да е бъдещето, какво ще оставим на света от нас?
Какво ще оставиш ти?